Защото не мога да бъда безразличен !

Защото не мога да бъда безразличен !

Трудно го взех това решение, не за друго, а защото през 2014-та презрях политиката или по скоро мръсниците в нея. Пет години наблюдавах от страни, книгите ми даваха възможност да бягам от всички реални обществени проблеми. Коментирах неща които ме вълнуват, но не заемах крайни позиции и не се борих, опитвах да се надсмея над всичко което се случва. НО! Стана проблем в община Елин Пелин и не издържах на поредната идиотщина от страна на управляващите.

Построиха ни завод за преработка на пластмаса на входа на града. Непосредствено до реката и на 500м от първата къща…

Възроптах, събрахме се единомислещи хора, започнахме да търсим документи и кой, как и защо е разрешил.

Взех участие в едно от заседанията на общински съвет на община Елин Пелин. Запознах общинските съветници с проблема. Но това което ме възмути най-много, беше че общинският съветник за когото бях гласувал, ми се изсмя и ме попита дали зная колко човека са гласували за него.

Потънах в дън земя ….но не от срам, а от гняв. Сдържах си нервите, не си заслужаваше да се хабя с този самозван наглец.

Продължих напред, търсихме решение на проблема, но се затъваше все по дълбоко. Това ме накара да размисля и да взема решение, че ще трябва да се боря и един от начините е именно да участвам в местният парламент.

Не можах да остана безразличен, дано не съжалявам след време !