Кои са новите граждани
От политически партии като „Другата България“, през спонтанни сдружения на протестиращи срещу цените на тока до организации на футболни фенове и асансьорни техници. Палитрата от граждани, които през последните месеци седнаха на масата до управляващите в обществени съвети и комисии, е доста шарена. Исканията им – също. Обединяват ги най-вече идеите за по-голямо гражданско участие в управлението, борба срещу т.нар. монополи и промени в Изборния кодекс. Както и консенсусът, че „правителството трябва да бъде оставено да работи“ (макар че някои от организациите не си спестяват критики към кабинета „Орешарски“). Картината сред лицата на новото гражданско общество също е разнородна. До автентични активисти, които вярват, че могат да променят нещо в държавата, на опашката за обществено и политическо внимание се редят и добре познати лица от миналото и партийни симпатизанти.
По-долу можете да прочетете кратки портрети на някои от активните организации, които видяхме на срещите с властта. Това съвсем не са всички, но се постарахме да ви покажем различни мнения, цели и истории. Ще срещнете както откровени привърженици на кабинета „Орешарски“, така и граждани, които се борят за своите каузи независимо от цвета на партиите в парламента. Някои от тях са участвали вече на избори, други правят заявка за бъдеща политическа кариера, трети опъват палатки пред Народното събрание и заплашват с протести, ако исканията им не се изпълнят.
Сдружение „Граждански контрол“
Сдружение „Граждански контрол“ е на един от популярните инициатори на февруарските протести – Ангел Славчев. Предишната му организация – „Движение за граждански контрол“, участва на предсрочните парламентарни избори през май с регистрацията на партията „Демократична гражданска инициатива“ на Стефан Пеев. В началото на мандата на сегашното правителство Славчев се разделя с другите две познати лица от бунта срещу цените на тока – Янко Петров и Дончо Дудев. Нашумя отново с предаването си „Граждански контрол“ по News7, а напоследък гравитира около „България без цензура“ на Николай Бареков.
„Работим успоредно с „България без цензура“, водим с тях коалиционна политика, помагаме си, но сме отделни организации“, коментира Ангел Славчев за „Капитал“. Той допълва, че сдружението му има запазена регистрация за партия, но засега няма подобни намерения. „Който от нас има желание да участва в политически проект, може да го направи самостоятелно“, казва Славчев. За себе си той още не е решил дали и под каква форма ще се включи в политиката, но смята, че „ако само седим настрани и си лаем, няма как да стане“.
Ангел Славчев е участвал само в една от първите срещи с Пламен Орешарски. Той прави предложение за създаване на обществен надзорен съвет към ДКЕВР с право на отлагащо вето и без право на инициатива, но проектът не е приет въпреки първоначалното одобрение от управляващите. „Тогава си дадох сметка, че има организации, които служат като параван на правителството, за да симулират диалог с обществото. Тези, които са независими и се опитват да направят нещо, остават в трета глуха“, коментира Славчев. Иначе смята, че създаването на обществени съвети към министерствата е едно от постиженията от преговорите между февруарските протестиращи със служебния кабинет. Тогава той е участвал в съвета към икономическото министерство и е доволен, че са били разсекретени някои от договорите в енергетиката, макар според него не и най-важните.
Ангел Славчев твърди, че не е доволен от сегашното управление, но след оттеглянето на Делян Пеевски като председател на ДАНС не се включва повече във всекидневните протести, защото „когато спечелиш една кауза е по-добре да тръгнеш да се бориш със следващата“. „И аз искам оставка, но каква е алтернативата“, пита риторично Славчев. Според него изходът е в срещи и дискусии, на които различните организации търсят общи решения и кауза. Такава за него е например идеята за политическата лустрация – който е бил в управлението на страната по време на годините от прехода, да не участва повече на избори. „Няма как да променим морала и етиката в политиката, ако едни и същи хора са там“, обобщава Славчев. През последните месеци сдружението му организира протести срещу монополите и банковата система.
Преди февруарските протести Славчев беше познат най-вече като национален координатор на протестите срещу шистовия газ. Бил е член на Българската левица и координатор на младежкия клуб към Националното движение „Русофили“. През юни 2012 г. се включва в гражданското недоволство срещу увеличаването на цената на тока. По-късно то се разраства с инициативни комитети из цялата страна.
Източник: capital.bg
