Следващия път протестите няма да са мирни

снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Само младите имат смелостта да направят ревизия на прехода, смята един от лидерите на протеста срещу монополите Ангел Славчев

––––––––-
– Как така се случва, че колкото повече отслабват протестите, толкова повече се роят партиите на протеста? Още повече че някои от тях са си чисти партии на статуквото. Този бум в партийното строителство няма ли още повече да обърка хората и да опорочи изобщо идеята за партии на протеста?- Факт е, че се нароиха много движения, които искат да участват на изборите. На протестите имаше много членове на партиите на статуквото, които имаха интерес от падането на правителството на ГЕРБ. Но протестите затихнаха, защото беше назначено служебно правителство, идват избори, много партии си прибраха хората по една или друга причина. Хората в момента не намират смисъл за какво точно да протестират.- Но проблемите, които ги изведоха на улицата, си остават нерешени?

– Да, те си остават, но според мен обратното броене е започнало. Това, което ме притеснява, е, че следващия път протестите няма да са мирни, а ще има барикади на улиците. Особено ако политиците продължат да се шегуват с търпението на хората. Хубавото е, че тези протести дадоха нов смисъл на гражданското общество. Лошото е, че се стигна до разделение сред протестиращите, но това може би е нормално, тъй като гражданското общество е разнородно и не е обединено идеологически. Ние инициирахме Движение за граждански контрол (ДГК), защото смятаме, че гражданският контрол е най-важната функция на гражданското общество.

– Къде се разполага вашата формация в политическия спектър – вляво, вдясно, в центъра?

– Не мога да определя, тъй като смятам, че тези спектри са напълно размити. Нямаме нито ясно дясно, нито ясно ляво. Затова мисля, че от национална гледна точка е по-добре хората да се обединят. Затова говорим и за граждански контрол. Целта на нашата организация не е да взема властта на този етап, въпреки че ние направихме заявка за 160 депутати. Идеята ни е нашите депутати да изпълняват контролна функция, да изпълнят със смисъл думата „народен представител“, защото моето мнение е, че в Народното събрание е пълно с хора, които се упражняват в празнодумие. Смятам, че там трябва да влязат хора, които преди всичко да са смели, да могат да говорят и да изразяват мнението на хората, а под тях вече да се направят експертни групи, нещо като „съвет на старейшините“, който да предлага решения на проблемите. Считам, че със смелостта на младите и мъдростта на старите трябва да се опитаме да променим държавата, да извадим всичко на светло, да има прозрачност, гражданите да упражняват контрол върху регулаторните органи и местната власт. Важно е да се създадат обществени съвети, в които да се чуят проблемите на хората. Когато процесът на вземане на решения е прозрачен, много по-лесно ще може да се осъществява контрол. Гражданството ще бъде по-будно. То вече се събуди.

– Не се ли страхувате, че като влезете в законодателната власт, ще станете част от статуквото?

– Не мисля. Нашето място е там, където винаги сме били. Може да се окаже, че тъкмо ние ще сме генератори на новите барикади, ако не видим желание да бъдат извадени на светло всички задкулисни договори, сделки и договорки на прехода. Мисля, че само ние, младите, имаме смелостта да направим тази ревизия. Възрастните са по-плахи.

– Мислите, че смелостта е привилегия само на младостта ли?

– Мисля, че да. Уморени са хората. Съдя по собствените ми родители. Голямата надежда за промяна в началото на 90-те угасна. Баща ми имаше проспериращ железарски бизнес в началото на 90-те. В момента е шофьор в пощите. Преходът уби надеждите на хората над 45 години. Толкова пъти се доверяваха на един, втори, трети. Аз не твърдя, че ние ще оправим държавата. Няма как 100 човека да оправят държавата. Това може да стане само с усилията на всички хора.

– Е, това и досега беше дежурното обяснение за провалите на властта. Всички партии обвиняват народа, че не бил положил достатъчно усилия.

– Това означава, че тези партии не са си свършили работата и трябва да понесат своята отговорност. Ние с Дончо (Дудев) и с Янко (Петров) сметнахме, че нямаме моралното право да се възползваме от тази ситуация като едни от лицата на протестите и да използваме тази енергия, за да станем депутати. Смятаме, че това е акт на личен пример. Защото властта за нас не е самоцел, а искаме наистина да променим нещо.

– Кой друг, ако не вие, има моралното право да оглави една формация на протеста? Честно казано, не разбирам тази ваша логика. Не ставате ли така гаранти за честността на хора, които на практика не можете да контролирате?

– Аз виждам нещата по по-различен начин. Това наистина е много странен ход, неочакван за някой. Ние действително ставаме гаранти, че ако тези хора, които влязат в парламента, сбъркат, ние ще ги изхвърлим на улицата. Бъдещите наши народни представители ще подписват декларация, че няма да участват в коалиции с други партии, че няма да влизат във властта, че няма да прокарват лобистки закони, че всяка седмица ще се срещат със своите избиратели, а всеки месец парламентарната група ще прави срещи с различни граждански организации – пенсионерски, студентски. Искаме по някакъв начин да върнем смисъла на думата „народен представител“. Също така смятаме, че следващият парламент няма да е достатъчно легитимен политически предвид ситуацията. И е много важно да укрепим структурите си в цялата страна, защото протестите се родиха спонтанно, а хората са различни. И в момента на много места има подменени лица, отлъчени хора. И целта ни е да създадем регионални обществени съвети по сектори, нещо като групи за натиск, които да придават реактивност на обществото.

– И как смятате да наказвате депутат, който не си спази декларацията?

– Има два варианта. Единият е да напусне доброволно Народното събрание и да влезе следващият в листата. Това ще бъде неговият акт на достойно поведение.

– Но се предполага, че такъв човек, който не си спазва думата, не е особено морален?

– Ами тогава нашата работа ще бъде да направим така, че този човек да не смее да се покаже на улицата. Нямам предвид физическа саморазправа, разбира се, а създаване на обществена нетърпимост към подобни предателства. Обществото ще му потърси сметка.

– Как ще предотвратите бъдещо разцепление сред вашите депутати по модела, който бе приложен спрямо протестиращите? Още повече че вие не познавате голяма част от хората в провинцията например? Политиката е сбор от правила, а няма правило, което да задължава един депутат да напусне НС.

– Така е. Но нашата заявка е тъкмо да сменим системата. Осъзнаваме, че може и да се провалим, но ще си понесем отговорността. Осъзнаваме рисковете, но нашата основна задача ще бъде да сме контрольори на контрольорите. Вероятно ще има и слаби звена. Няма как да гарантираш на 100% за почтеността на един човек. Политиката наистина се е превърнала в мръсна работа, но трябва да се опитаме да променим и това и да я поставим в услуга на хората. Това не е процес, който може да стане за два месеца, ще трябва доста време и самосъзнание. Иначе ще останат да ни управляват ГЕРБ и партиите на прехода.

– Странна е тази позиция: хем няма да участваме във властта, хем се целим в 160 депутатски места. Та ако имате 160 места, вие ще сте властта?!

– Това е една по-далечна цел и ако я постигнем, нещата ще придобият съвсем различен характер. Сега най-важно е да се види какво е състоянието на държавата. Различни анализи от тези на правителството сочат, че държавата е във фалит. И то е източена много бързо в последните няколко месеца. Ако това е вярно, ситуацията става различна. Тези, които са го допуснали, ще трябва да понесат своята отговорност. Лично аз съм далеч от мисълта, че в тази конфигурация можем да постигнем 160 депутатски места. Медиите малко се заиграха с тази бройка. Аз просто посочих, че ако искаме да променим конституцията и системата, ни трябва конституционно мнозинство от 2/3, което прави 160 депутати. Без това е невъзможна радикална промяна. Нито пък можеш да въведеш механизъм за отзоваване на депутатите например. Което според мен е много важно. Ние предлагаме и промяна в Изборния кодекс, която да позволи на местни граждански организации да участват в изборите наравно с партиите, както и листи с преференциален елемент.

– Колкото и да бягате от етикетите „ляво“ и „дясно“, все пак има леви и десни социални и икономически решения. Вашите какви са?

– Ние сме много интересна палитра от хора. Аз съм със социални виждания, Янко е в центъра, а Дончо отива към либералите. Просто трябва да има някакъв баланс. Нито крайнолявото, нито крайнодясното ще помогнат на държавата да се развива. Според мен на първо място трябва да е социалната държава. Двата й основни стълба са здравеопазването и образованието. Това трябва да са двата най-важни приоритета на държавата. Една здрава и образована нация ще може да генерира и по-голям икономически растеж.

– Как се отнасяте към протестиращите студенти, които се събраха в зала „Арена Армеец“ около Христо Стоичков?

– Не искам да обиждам никого. Всеки има право на такава инициатива. Щом са намерили сили да се съберат, хубаво. Но защо трябва да приватизират емблемата на протестите „Орлов мост“? За всеки нормален човек е ясно, че в случая става дума за подмяна. Има една приказка, че всеки народ си заслужава водачите.

Източник: segabg.com

email
Posted in МЕДИИНИ ИЗЯВИ, Преса and tagged , .