ДОКЛАД- Девет години Закон за частните съдебни изпълнители – оценка на въздействието и необходимостта от частно принудителното изпълнение в България.

ДОКЛАД

Девет години Закон за частните съдебни изпълнители – оценка на въздействието и необходимостта  от частно  принудителното изпълнение в България.

пред  Кръгла маса в Народното събрание на тема :

„Частните съдебни изпълнители-необходимост или рекет”

 

 

На 10 май тази година, се навършиха  девет години от окончателното приемане през 2005 г. на Закона за частните съдебни изпълнители. Време е да се направи оценка дали са се изпълнили първоначалните мотиви на вносителите на този закон, какви са те по своята същност, дали са лобистки или предизвикани от обществена необходимост.

Доверието на обществеността в частното съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното функциониране на съдилищата и цялата съдебна система. Необходимостта от систематизиране на  проблемните области на частното съдебно изпълнение е необходимо услове за решаване на въпроса има ли нужда въобще от него или може да го има, но при дълбоко негово  реформиране и създаване на нормативни условия то да функционира, без корупционни елементи, при висока степен на доверие и  при нормални такси. С въвеждането на частното съдебно изпълнение, държавата делегира всички възможни правомощия и то свързани с юридическата част от съдебно изпълнение на частни лица-частни съдебни изпълнители (ЧСИ). В същото време остана и държавното съдебно изпълнение, като по този начин в България се създаде една уникална смесена система на принудително изпълнение (ПДИ).

При държавното съдебно изпълнение всички такси, постъпват в държавния бюджет и държавните служители получават заплата. Те могат да бъдат лесно конторлирани и държавата носи отговорност от неправомерните им действия.При частното съдебно изпълнение всички такси, постъпват по личните сметки на ЧСИ и по този начин се обогатяват лично. Чрез приетата Тарифа за таксите и разноските към закона за ЧСИ, се допусна принудителното изпълнение, да се превърне в законна форма за правене на бизнес, да прерасне   в индустрия, която превръща  едни частни лица (ЧСИ) в милионери за сметка на увеличаващия се брой  длъжници и приходите в държавния бюджет..

Корупцията в частното съдебно изпълнение започва, по различни  поводи като например в случаите, в които длъжникът „съзнателно” не бива открит и това дава основание за формализиране /изпращане/ на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Последиците за изпълнителното производство по конкретното дело се свързват не с изпращането на ПДИ, а с връчването й на длъжника. Именно поради това се предлагат промени в ГПК за решаване и на този въпрос, заедно с общите наказателно-правни и полицейски мерки за борба с корупцията. Нарушенията  при констатиране следва да бъдат преследвани изключително строго, бързо и ефективно чрез дисциплинарна и наказателна отговорност. Средство за разкриване на нарушенията са Инспектората към Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, Окръжните съдилища, Прокуратурата, които при сегашната нормативна уредба изглеждат безпомощни. Поради масовия характер на нарушенията и престъпленията, предлагаме да се създаде Временна комисия в Парламента за разглеждане на нарушенията , както и създаване на Междуведомствена комисия при Министерски съвет, която да направи задълбочена проверка на Камарата на ЧСИ и самите ЧСИ, като излезе с обоснован доклад и предложения за законодателни промени. Нарушенията , за които има съмнения, че са престъпления съгласно Наказателния кодекс, да бъде сезирана Прокуратурата на Република България.

Облагодетелстване на едната страна в процеса, на трето лице и на самите ЧСИ се порицават силно от обществеността и следва да бъде спряно, тъй като подкопава доверието на гражданите в това, че всяко лице, независимо от неговите признаци, се третира по еднакъв начин от съда, а по този начин е поставено в опастност реномето на съдебната система в публичното пространство.

Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите /собственост, право на пътуване, претърсване и на личните му вещи и жилище и др./. То служи за ефективно реализиране на изпълнителни титули и по-специално на изпълнението на съдебни решения, като същевременно брани по този начин кредитора. От друга страна, то трябва да гарантира защитата на лична и семейна сфера на длъжника. Тази двуяка функция трябва да бъде гарантирана  от прозрачно  съдебно изпълнение с необходимия съдебен и администрантивен контрол.

На този етап частното съдебно изпълнение не функционира добре и в полза на обществото, а функционира единствено в полза на не голяма група от хора, които се превърнаха в милионери на гърба на българския народ. Наблюденията и отчетите на Министерството на правосъдието  показват, че масово се завеждат дела от банки и финансови институции, като тези дела се водят главно от определени ЧСИ във всяка една област в страната.

На този етап смяната на системата и възприемането и на частен модел на изпълнение не допринесе за повишаването реномето на съдебната система и на принудителното изпълнение в обществото. Пълното „приватизиране” на принудителното изпълнение, като се възложиха големи правомощия на определени частни лица да осъществяват изключително важна държавно-властническа функция в условията на почти никакъв контрол и липса на каквато и да била отговорност, доведе до загуба на доверие в ЧСИ и съдебната система. Тази частна система на изпълнение доведе до прилагане на методи за събиране на сумите, които са нежелателни от гледна точка на защитата на длъжника и спазването на правата на човека.

Липсата на дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции за злоупотреба и причиняване на вреди, доведе до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ.

Икономически най-важният изпълнителен способ е публичната продан на недвижим имот, която се характеризира с най-висока степен на намеса в сферата на длъжника и същевременно осигурява събираемост на вземането в най-висока степен. Този способ би трябвало да бъде под особен контрол от страна на съда, но въпреки това с въвеждането на частното изпълнение и новото ГПК се дадоха всички правомощия на ЧСИ и няма нито едно действие, което да подлежи на съдебен контрол. Едва след извършването на продажбата и издаването на постановление на възлагане може да се обжалва по чисто формален въпрос, че наддаването при публичаната продан не е извършено надлежно или умишлено не е възложено при най-високата предложена цена. Всички други процесуални действия, даже и да са незаконосъобразни, те не подлежат на съдебен контрол и обжалването им е безпредметно. В резултат на това, ЧСИ провеждат публични продажби, които облагодетелстват самите тях и трети лица, като продават имотите на изключително занижени цени и нарушават правата на длъжника.

Европейската практика е, че в държавите, които са възприели системата на частните съдебни изпълнители, публичната продан на недвижими имоти поначало да не се извършва от съдебния изпълнител, тъй като единственото му правомощие е изпълнение върху движими вещи.

В Испания, Австрия, Германия, Дания, Италия и други общо 13 държави от Европейския съюз, съдебното изпълнение е изцяло държавно. Там където все пак е въведен модела на частното съдебно изпълнение /Франция, Гърция, Литва, и др. общо 9 държави/, ЧСИ са със силно ограничени правомощия в сравнение с българските ЧСИ. Там, те не могат да продват недвижими имоти или пък правят това с разрешение и контрола на съда и за да наложат различни обезпечения, искат предварително разрешение от съда и т.н.. В тези държави, ЧСИ изпълняват по-скоро функции на фактическо изпълнение на съдебните решения /предимно връчване на съдебни книжа, извършване на описи и т.н./, юридическата част на съдебното изпълнение е оставена на съда, където има специализирани състави занимаващи се с тази дейност. В повечето от тези страни няма изискване ЧСИ да са юристи.

 

 

ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА

Характерното за българския пазар на банкови услуги, е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри. Липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения. Комисията за защита на конкуренцията по никакъв начин „не може да открие” липсата на единна търговска политика на банките, въпреки, че на всеки гражданин е ясно, че лихвите по кредитите в България са с най-високи нива в Европейския съюз. Вече е публичен факт, че банковия сектор е увеличил печалбите си за първите четири месеца на 2014 г. с близо 50%, спрямо предходната година. Комисията за защитата на потребителите по никакъв начин не защитава правата на потребителите на финансови услуги, като допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за банков кредит. Българска народна банка изцяло се занимава с надзора на банковата дейност, с цел защита от фалит на банка, но по никакъв начин не се ангажира със защита правата на кредитополучателите.

Това налага извода, че е абсолютно необходимо създаването на независим контролен орган, извън БНБ с широки правомощия за защита на потребителите на банкови услуги.

България до този момент не е изпълнила изискванията на Европейския съюз за създаването на ФИНАНСОВ ОМБУДСМАН, който да разглежда жалби на потребители на финансови услуги и да предлага законодателни промени. В тази ситуация българските кредитополучатели нямат ефективно средство за защита при нарушени техни права от страна на банките.

Банките и другите кредитни институции започнаха едностранно вдигане на лихвите по кредитите на български граждани и фирми от септември 2008г., силно ограничиха  кредитирането, изискаха предсрочно всички овърдрафти, поставиха условие на фирмите и гражданите да предоставят допълнително обезпечние като ипотека, запис на заповед, поръчителство. Тези мерки поставиха клиентите им в постепенно изпадане в невъзможност за редовно погасяване на вноските. Липсата на предоговаряне на кредитите, с възможно намаляване на лихвата, предоставяне на гратисни периоди от над две годин, постави клиентите в положение на натрупване на наказателни лихви, които при някои банки достигат до 180% /Алианцбанк България/, при Райфайзенбанк и Прокредитбанк до 50%. Масовата практика на банките да начисляват наказателните лихви, не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден е изключително противозаконна и насочена към увеличаване размера на дълга. По този начин на българските компании се наложи да закриват работни места и да задлъжняват към партньори, държавата и общините. Така се извършват процеси на декапитализация на българската икономика, масово свръхзадлъжняване на българското население и българските фирми, унищожение на цели сектори на икономиката. Свития потребителски пазар и  липсата на достатъчно  финансов ресурс доведоха до фактически фалит на стотици хиляди български фирми.

Вследствие на това, както и на световната икономическа и финансова криза, се натрупа огромна междуфирмена задлъжнялост в размер на над 170 млрд.лв. Това предизвика лавинообразно нарастване на изпълнителните дела за да стигне пик от над 210 хил. през 2012 г.

В тази ситуация частното съдебно изпълнение изцяло обслужва интереса на  банки и финансови институции и решава несвойствени въпроси , като  въпроса с междуфирмената задлъжнялост. Принудителното изпълнение придобива масов характер и за  обществеността вече няма доверие в частното съдебно изпълнение. Масовите публични продажби на жилища, хотели, предприятия не постигат успех поради липсата на налични парични средства в българската икономика. Принудителното изпълнение има смисъл тогава, когато длъжника не иска да изпълнява, но в повечето случаи длъжниците са съгласни да продават, но няма реални купувачи, а банките отказват да предоговарят кредитите така, че реално да могат да се погасяват. Все по-честите искания на ЧСИ от МВР да оказва по-голямо съдействие в хода на целия процес на принудително изпълнение, е показател за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, а не за спазване на законните права на длъжника. Използването на МВР срещу гражданите създава една презумпция за законност на действията на ЧСИ, които са едни частни лица, въпреки невъзможността за защита на длъжника, дори и да има незаконосъобразно действие на ЧСИ.

Десетки хиляди граждани и стопански субекти, живеят с натрапеното усещане за виновност и страх. Публичното внушаване, че за невъзможността да  погасяват задълженията си, хората и фирмите са си сами виновни и са престъпно безотговорни, предизвикват дълбоки колизии в личното и общественото съзнание, водещи до крайни решения. Самоубийствата, опитите за лично възмездие и отмъщение срещу частни съдебни изпълнители и банкови чиновници, застрашават неприкосновенноста, живота и имотите , както на длъжностните лица , така и на хората, които са изпаднали в крайно отчаяние.

Създавнето на условия за протести и бунтове срещу несправедливостта, трябва час по-скоро да бъдат прекратени. Промените в ГПК и отмяната на частното съдебно изпълнение, са твърде закъснели и трябва да бъдат спешно приети, като законопроекти от първостепенно значение. Видно е, че гражданите нямат доверие в частното съдебно изпълнение, което намалява  доверието в съдебната система, застрашава националната сигурност на страната и основите на държавността.

 

Обобщени  данни от Отчетите за дейността на частните и държавните съдебни изпълнители на Министерство на правосъдието за 2011, 2012, 2013 г.

 

Частни съдебни изпълнители със  закръгление на  числата.

 

Общо заведенеи дела – 570 х.        За 12 млрд. лева

В т.ч. от банки –               140 х.        За 6 млрд. лв.

Публични вземания –       35 х.        За 633 милиона лв.

По трудови спорове –          7 х.         За  60 милиона лв.

За издръжка на деца –        3 х.         За 11 милиона лв.

 

Събрани суми за периода от 3 год.

В полза на банки  –                           1.5 млрд. лв.

В полза на държавата –                    70 млн. лв.

В полза на работници –                     45 млн. лв.

В полза на деца за издръжка –         5 млн. лв.

В полза на ЧСИ от такси    –              190 млн. лв.

 

Държавни съдебни изпълнители със закръгление на числата:

Общо заведени дела –           104 х. Бр.        За 935 млн. лв.

За банки                                    17 х. Бр.        За 393 млн. лв.

За публични вземания            10 х. Бр.       За   75 млн. лв.

По трудови спорове                    5 х. Бр.          За 21 млн. лв.

За издръжка на деца                 9 х. Бр.          За 23 млн. лв.

 

 

Събрани суми за периода от 3 г.

В полза на банки                –      50 млн. лв.

В полза на държавата        –        9 млн. лв.

В полза работници              –      10 млн. лв.

В полза на деца за издръжка – 18 млн. лв.

В полза на държавата от такси – 15 млн. лв.

 

Общо за периода от 2006 г.  до днес са заведени при ЧСИ над 1 100 000  изпълнителни дела с искове за над 18 млрд. лв. като събраните към момента суми  са за около 4.5 млрд лв. Събраните  такси за  ЧСИ са около 450 млн. лв. Към момента функционират 163 ЧСИ.

 

 

Исторически дании:

Законопроекта е предложен на 20.09.2004 г в 39 –то НС, от група депутати начело с Огнян Герджиков и подписан от Камелия Касабова,Анелия Мингова,Валери Димитров, Любен Корнезов, Татяна Дончева, Четин Казак,Борислав Цеков, Теодора Дренска.

От приложените стенограми към доклада на  първото четене на Закона на 8.04.2005 г. е видно, че много активни са били депутатите Валери Димитров  наречен „идеолога” на закона/от м.май същата година избран за Председател на Сметната палата/ народните представители  Йордан Соколов, Татяна Дончева, Четин Казак. Много активно е работил в комисиите и Георги Дичев тогава председател на Сдружението на държавните съдебни изпълнители , а по-късно два мандата председател на Камарата на ЧСИ. Активна е била и зам.министъра на правосъдието Тачева, по-късно министър на правосъдието. Специални благодарности от трибуната са изказани на г-н Крис Томсън от проекта „Реформа в търговското право”  на  Американската агенция за развитие, работещи по това време в страната.

От изказванията на вносителите се убеждаваме , че това е един от най-лобистките закони приемани някога у нас. Въпреки, че е наречен след приемането му „еманация на 39-то Народно събрание” от докладчика Анелия Мингова. Основните „двигатели” са юридическото лоби на НДСВ по това време и е почти безрезервно подкрепен  от  всички юристи  и преподаватели по право в Парламента.

Ето някои изказани мисли в пленарна зала:

Валери Димитров –  НДСВ: Основният принцип на този закон е принудителното изпълнение да бъде изведено от сферата на държавата и да бъде осъществявано не от държавни чиновници, а от професионалисти на съсловно – корпоративен принцип…. Да се превърне в самоуправляваща се организация, която се саморегулира и самоконтролира…

Марина  Дикова НДСВ :  С приемането на този закон значително ще се подобри материално-техническата база в която това съсловие работи.. и обвързаност на възнаграждението на частния съдия-изпълнител с крайния резултат на неговата дейност, а именно със събирането на дълга и превеждането му на кредитора. Това е един сериозен стимул…   

В залата на първо четене са изказани плахи мисли от депутатите на БСП Янаки Стоилов и Георги Пирински. Те предупреждават, че с  приемането на закона се възкресяват „силовите структури” от близкото минало и че има опасност поради милионите и милиардите , които са предмет на действията им, да се изкушат и да извършат престъпления ЧСИ.  Йордан Соколов, който приветства закона все пак предупреждава, че е много рисковано да няма съдебен контрол върху дейността на ЧСИ, а да отговарят само имуществено.

Въпреки това, Законът е приет на първо четене на 8.04.2005г /петък/ в 12.30, като са гласували 136 народни представители ЗА -115, ПРОТИВ – няма и ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ- 21,

НО

веднага след обявяването на резултата н.пр. Йордан Нихризов от трибуната казва, че в залата вижда не повече от 30 депутати, а се приемат много важни закони и иска поименно гласуване. При това гласуване се оказва, че в залата има само 107 депутати /бързо събирани от коридорите и кафето/ и заседанието се закрива поради липса на кворум. По това време беше масова практика да се гласува с чужди карти. Така законът е приет на първо четене на практика от трийсетина депутати.

Същото е положението и с второто четене , което става на извънредно заседание във вторник 10.05.2005г . един месец преди редовните парламентарни избори. В късния следобед отново след приемането на няколко члена от закона с мозинство, на трибуната излиза Марио Тагарински и заявява , че изключително важен закон се приема с 28 народни представители в залата и иска поименно броене. Прекъсва се приемането на закона, събират се депутатите, изчаква се и този път се оказва, че има кворум. Така законът е приет с ръкопляскания, като „еманация” на царското управление и съучастието на БСП и ДПС, станали съюзници след няколко месеца в печално известната тройна коалиция, която пък прие промените в ГПК, които развързаха докрай ръцете на новите „рекетьори” с бели якички, които печелят за сметка на държавния бюджет по над  60 милиона на година само от такси.

България е от малкото страни, които имат едновременно държавни и частни съдебни изпълнители. ЧСИ –тата са иззели почти всичките дела, като някои от тях , особено в София имат в момента по 40 000 изпълнителни  дела. Повече отколкото Софийски градски съд за цяла година.

В крайна сметка се надяваме, че ще се стигне и до отмяна на закона и бърза промяна на ГПК. Защото това е приватизиране на публична държавна дейност, което на практика отваря вратите и за други подобни. Като например частно следствие, частни данъчни инспектори, частни митнически инспектори и т.н.

 

Като основа за настоящия доклад е ползван  анализа на НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС от 2011 с което е алармирана българската общшественост още преди три години, както и публичните отети на Министерство на финансите и Камарата на ЧСИ.

 

email
Close

Get Widget