Дойде момента да разкрия всичко за Костадин Костадинов и защо съм до него!

Това е личната ми история..

През 2020 г. със семейството ми бяхме на крачка от това да напуснем България. Не търсехме приключение. Искахме спокойствие и сигурност за децата си.

В Елин Пелин, където живеем, се изгради завод за преработка на пластмаса. Бях председател на инициативния комитет срещу него. Протестирахме, задавахме въпроси, настоявахме да бъдем чути. Не за друго, а защото този завод преработва 3,5 милиона килограма найлонови отпадъци от цяла Европа, а дори нямаше ОВОС, но това са подробности. Вместо спокойствие получих и две заплахи за живота си. Това се случваше на метри от дома ми, а тогавашният шеф на полицията беше гъст с кмета, който по ирония на съдбата сега се подвизава като кандидат за президент. Имаше и сигнал до прокуратурата срещу мен заради това, че съм организирал протестите. Натискът беше и срещу семейството ми и децата.

Когато си сам, можеш да си кажеш, че ще издържиш. Когато се прибираш при семейството си, започваш да мислиш по друг начин. А към това се прибавиха и други тежки преживявания със здравеопазването и образованието.

В един момент със съпругата ми решихме, че ще заминем за Германия.

Подготвихме се сериозно. И двамата учихме немски. Децата също. Бяхме избрали къде искаме да живеем. После дойде коронавирусът и всичко стана несигурно. В началото на 2021 г. решихме да останем в България поне засега.

Тогава казах на съпругата си: „Имам една недовършена работа.“

Можех да приема оставането ни като временна пауза, докато отново се появи възможност да заминем. Но не исках да живея така. Не исках всяка нова несправедливост да посрещам с думите „тук нищо не може да се промени“. Бях се борил за града, в който живеем и от където са предците ми, и знаех колко тежко е понякога. Знаех и че ако се откажа, един ден ще трябва да обясня на децата си защо съм спрял точно когато съм можел да продължа.

За мен недовършената работа беше ясна. Да се боря за държава, в която децата ни могат да получат добро образование. В която човек получава навременна помощ, когато е болен. В която нашите родители могат да водят достоен живот. В която гражданите могат да задават неудобни въпроси, без да се страхуват какво ще последва. И в която хората, допуснали проблеми в управлението на общината, не ти изпращат прокуратура и мутри.

Политическите ми възгледи не се родиха в онзи момент. Още през 2010 г. участвах в „Големият избор 2“ на БНТ с идея за референдум за чуждите военни бази в България. През 2011 г. заедно с други съмишленици спряхме проучването и добива на шистов газ в България. А през зимата на 2013 свалихме Бойко Борисов от власт. Затова, когато потърсих хора, с които да продължа, „Възраждане“ беше организацията, в която разпознах голяма част от своите позиции , а в нея вече имах и стотици приятели.

През 2021 имаше три пъти парламентарни избори, а по време на кампанията през април 2021г. ми дадоха учебника по родинознание на Костадин Костадинов. Прочетох го и реших, че искам да се срещнем. Изчаках да минат изборите. Исках да видя как се работи, когато е минал предизборният шум и ги няма натегачите.

Срещнахме се през май или в началото на юни в стария офис на партията на бул. „Христо Ботев“ в София. Разговорът продължи около половин час. Казах му откъде идвам, през какво сме минали и защо искам да се включа. Казах му и нещо друго: не търся постове, искам да върша работа.

За мое учудване, Костадин знаеше всичко за мен, но той си е такъв

Така станах член на „Възраждане“. Но да срещнеш човек за половин час и да го опознаеш са две различни неща.

През следващите години общувахме предимно по важни теми, особено около подписката за референдума за запазване на българския лев. Костадин може да бъде рязък. Казва нещата право в очите и понякога това създава напрежение. И да си призная много ме дразнеше в началото когато му се обадя и той започва с “ кажи?“. С времето обаче разбрах, че това е негов начин на общуване и не влага някаква негативна нотка. ( в превод от варненски означава – “ здрасти , какво става“ :)) ) Това което много ми харесва в него е, че когато реши да отстоява позиция, трудно можеш да го отклониш от нея.

През 2024 г. ми предложи да помагам с координацията на структурите в Софийска област. После оглавих листата за София област и влязох в 50-ото Народно събрание. То бе кратко, но всичко там беше ново за мен, а решенията вече имаха пряко отражение върху много хора. Един от случаите, по които работихме заедно с него и Никола Димитров, беше проблемът с правилата за годишните технически прегледи. Имаше риск много автомобили да бъдат спрени от движение заради начина, по който се прилага наредбата. Последваха тежки разговори, спорове и настояване за промяна. Накрая тя беше направена и хората си отдъхнаха.

В 51-вото Народно събрание Костадин ми възложи да помагам с работата на парламентарната група в пленарната зала. Седях зад него близо година и половина. Там човек вижда другите без предварително подготвени думи. Вижда ги, когато са уморени, когато са ядосани, когато трябва да решат как да постъпят на момента.

Ще ви дам един пример за да разберете и какъв ръководител е.

В парламентарната групата имахме правило всички да сме в Народното събрание до 8 часа. Ако закъснееш дори с минута, глобата е ХХХ лева. Един ден Костадин закъсня с около десет минути. Имаше задръстване след катастрофа и причина да не успее навреме. Дойде на оперативката и сам повдигна въпроса. Каза, че като ръководител на групата трябва да плати двойно. И го направи.

За някого това може да е дребна случка. За мен не е. Лесно е да изискваш дисциплина от другите. По-трудно е да приемеш същото правило, когато то засяга теб.

Работата в парламента не беше лека. Бяхме в опозиция и трябваше да се борим и с няколко отровни гъби, които взимаха наши инициативи и ги правеха техни. Трябваше да сме подготвени по всеки един законопроект който влизаше в залата и не просто да четем законопроектите, а да можем да защитим позицията си от трибуната. Аз съм човек с три висши образования и международен одитор по информационна сигурност. Свикнал съм да уча, да проверявам факти и да нося отговорност за преценките си. Въпреки това парламентът ме научи на много. Там не стига да имаш мнение. Трябва да си подготвен да го защитиш пред всички с ясното съзнание, че всяка твоя грешка, може да повлияе на всички твои съратници.

Точно в тази година и половина опознах Костадин най-добре. Имали сме напрегнати моменти. Не винаги сме били на едно мнение за всичко. Но съм го виждал да отстоява решения, когато е имало натиск спрямо всички в нашата група и лично към него и семейството му. Виждал съм го да съдейства по важни въпроси, без да иска нещо в замяна както биха се възползвали други на негово място. Едно от нещата в които се уверих е, че той не е бизнесмен както повечето занимаващи се с политика, той е историк и за него парите са просто средства, нищо повече. Обаче като историк той иска да остане в историята на държавата ни, като един от хората които са издигнали България до една от най-развитите държави в света.

Затова му имам доверие. То идва от съвместната ни работа, а не от първото впечатление в онзи офис.

Радвам се, че Костадин Костадинов е нашият кандидат за Президент, а Петър Волгин е кандидатът ни за вицепрезидент. С Петър се познавам още отпреди срещата ми с Костадин. Уважавам и двамата за знанията им и за позициите, които отстояват от години. Били сме заедно в много битки още преди да се създаде „Възраждане“.

За мен те са различеният избор. И двамата са начетени хора, които знаят какво защитават и могат да го кажат ясно, дори когато това им носи критики. Вярвам, че България има нужда от президент и вицепрезидент, които ще отстояват позициите си и ще работят страната ни да бъде уважавана.

Понякога си мисля колко близо бяхме до заминаването. Куфарите още не бяха стегнати, но решението бяхме взели. Ако бяхме тръгнали за Германия, вероятно никога нямаше да вляза в стария офис на бул. „Христо Ботев“. Нямаше да срещна Костадин и да преживея всичко, което последва.

Днес разбирам още по-добре какво означаваше онази „недовършена работа“. Тя не приключи с влизането ми във „Възраждане“. Не приключи и с първия ми ден в Народното събрание. Всеки решен проблем ми показваше колко други чакат реда си. След всяка трудна битка си задавах въпроса дали ще имаме сили за следващата.

Имаме. Вярвам, че тепърва ни предстоят победи. Тепърва ще имаме възможност да покажем какво можем, когато хората ни поверят още по-голяма отговорност. Искам да ни съдят по свършеното, по решенията, които вземаме, и по начина, по който се отнасяме към тях.

През 2021 г. избрах да остана в България и да продължа. Изборът ми е същият и днес. Недовършената работа още ме чака. Сега знам и с кого искам да я свърша.

Костадине, благодаря ти за приятелството и за всички книги, които ми даваш да чета.

За нашето семейство ти си достойният президент на България!

п.с. Може би някой от вас са чели тези редове още на 29 септември, но тъй като избора който предстои е много важен, реших, че отново ще я публикувам с една единствена цел, а именно да ви разкажа кои сме и за какво се борим, и защо обичаме толкова много родината си.